Проверката на дъното на изкопа става чрез така наречените „кръстове“. Над колчето над всяка шахта се поставя напречно закована на два странични кола по една дъска, горният ръб на която се поставя хоризонтално на една определена височина над дъното на канала, за да може да се гледа към дъската, поставена на същата височина от дъното на съседната шахта. Нивата на дъната на шахтите за почистване на канали се установяват предварително с нивелир. Тогава между тези две напречни дъски по изкопа се движи една летва със закована на горния й край перпендикулярно на нея дъсчица, горният ръб на която отстои от основата на летвата на същата височина, както напречните дъски над дъната на шахтите. Като гледа от едната шахта към другата, за всяка една точка от канала дъното му се изравнява, докато горните ръбове на двете напречни дъски и „кръстачката” на подвижната летва съвпаднат.
Преди да се положат, тръбите се преглеждат щателно да нямат пукнатини или други дефекти. Всяка тръба, преди да се свърже, се центрира добре и се проверява наклонът й с „кръстачката”, както е описано по-горе.
Камениновите тръби се уплътняват, като 1/3 до 1/2 дълбочина от муфата се навива с катраносани кълчища, а останалата част се запълва с циментов разтвор (1 :2), или с разтопен асфалт. У нас обикновено, връзките на камениновите тръби се правят с кълчища и циментов разтвор.
Визирна дъска за проверка на дъното на канала
Съединението на бетонните тръби с глъб и зъб става, като връзката се запълва с циментов разтвор (1:2) и след това наоколо се образува пръстен от циментов разтвор, широк около 10—12 см и дебел 2—4 см (за по-малките диаметри тръби се приемат по-малките размери). Практиката показва, че много пъти при отпушване на канали, запушването се оказва проникнал циментов разтвор в тръбите от снадките, а това говори за неправилна работа на работниците по канализационната система.
Муфените бетонни тръби се свързват също както камениновите с кълчища и циментов разтвор или асфалт.
Гладките цилиндрични стоманобетонни тръби се съединяват чрез специални стоманобетонни муфи.
Азбестоциментните тръби се съединяват с връзки „симплекс” и „жибо”.
Чугунените муфени канализационни тръби се съединяват, както чугунените водопроводни тръби — 1/3 до 1/2 от муфата се запълва с катраносани кълчища, а останалата част с асфалтов кит или олово.
Освен готовите, излети извън изкопа яйцевидни бетонни или стоманобетонни канали, такива могат да бъдат изградени и на място в самия изкоп. Изграждането им става последователно, като най-напред се изливат дъното и страничните стени (до основите на свода). Кофражът, състоящ се от отделни части, дълги по 1 м, се мести веднага щом бетонът се свърже. Мазилката на готовата долна част на канала се прави веднага след вдигането на кофража, докато бетонът е още пресен. След това се поставя кофражът за свода и се забетонира. Сводовият кофраж се състои също от отделни части, обикновено дълги по 1 м, които постепенно се изваждат с получаването на достатъчно якост на бетона и се използуват за следващата част от канала. Правилното свързване на каналните тръби ще предпази канализацията от бъдещо отпушване на канали или ремонт.