Месец: ноември 2016

Работниците занимаващи се с отпушване на канали трябва да знаят че от фекалните води се отделят газове, като сероводород, въглероден двуокис, въглероден окис, метан, а така също и пари от бензин, бензол, керосин, които са отровни, а смесени с въздуха, дават избухливи смеси,
представляващи опасност за работниците, които работят в събирателните или ревизионни шахти и др.
Сероводородът, метанът и въгледвуокисът се образуват при гниенето на органичните утайки  в каналните тръби. Горящите течности, като бензин и др., постъпват в канализацията от автомобилните гаражи и с производствените води от предприятия, използващи в производството такива вещества.
За да се предпази каналната мрежа от попадения в нея на такива вредни вещества, трябва да се следи  главно за правилното функциониране на съоръженията за предварителна обработка на производствените канални води /бензиноуловители, утаители, неутрализатори/.
При работа в каналната мрежа, преди слизане в шахта или събирател, е необходимо да се провери дали няма отровни или избухливи газове. Това става чрез пускане в шахтата на специална лампа с пламък, обграден с гъста мрежа. При присъствие на вредни газове лампата угасва, а при избухливи газове се получават пращения на пламъка и специалистите по отпушване на канали и почистване на ревизионни шахти е добре да проверяват преди да влезнат. Когато се констатират такива газове, те трябва да се отстранят веднага. При отваряне на две съседни шахти по-леките газове, като метан например, лесно се отстраняват. Отстраняването им може да стане също чрез сипването в горната шахта на кофа негасена вар, залята преди това с вода, след което през шахтата се вкарва въздух чрез ръчен вентилатор. По мъчно се отстраняват тежките газове, които се наслояват над повърхността на водата. Те могат да се измучат чрез вентилатор със смукател, прикрепен към плаващ плувак. След прочистването /дегазацията/ се прави повторна проверка, за да се установи дали няма вече такива газове. Въпреки извършените прочиствания слизането в шахти или събиратели трябва да става с особенна
предпазливост. Не трябва да се внасят лампи с открит пламък, не трябва да се пали огън и да се пуши, да се употребяват акумулаторни електрически лампи  с напрежение, по-голямо от 12 волта.
Работниците по отпушване на канали трябва да бъдат внимателни, но също така и тези които извършват ВиК ремонти на шахти или приематели.

Канализационните наклони са различни в зависимост от вида на отпадната вода, и денивелацията е  свързана с често отпушване на канали или пък ремонт на канализация. Допустимите минимални  канализационни наклони са:
– При улична канализация – тръби с Ф двеста и петдесет до Ф триста милиметра – мин. наклон  0.04.
– В между сградовите канали – тръби с Ф двеста до Ф триста – мин.наклон 0.07.
В много неподходящи теренни условия за приемане на отпадните води от канализационната система,  минималния наклон е за улични канали с Ф триста милиметра е три на сто а при вътрешни канали до  пет мм на сто. Наклона на канала свързващ уличната водосточна решетка с основния уличен канал е  между едно и две на сто, като се рарешава минимално отклонение, а на тръби с Ф триста наклон до  половин милиметър на сто.

Минимален наклон на канализация за поемане на дъждовна вода се определя според специален метод  (мин. наклони, периоди за продухване и отпушване на канали). За открити или закрити канализации  поемащи стихийни водни количества се установява наклон от едно на сто с леки отклонения.  Разрешеният минимален наклон за фекални води за всички видове канализации е от два до три  сантиметра на сто със бързина на протичане до половин метър на секунда. Най минималния наклон е  половин милиметър на сто. Когато се определя размера на канала, се взема предвид при пълна  тръба, при обаче определяне размера на промишлените канални тръби се взема предвид както при  пълна тръба така и при непълна с цел разрешените висока и ниска скорост.

Ако обаче приеманите води са с малък дебит и скоростта на фекалната вода е малка, налага се  периодично продухване на утайките от каналите съгласувано от службата по отпушване на канали,  като се почистват и ревизионните шахти.
Разрешени най-малки сечения на каналите и тръбите са:
– За площадкови канали – сечение от сто двадесет и пет милиметра.
– За районни и улични канали – сечение от двеста милиметра.
– За вътрешно районни канали – сечение от сто и петдесет милиметра.
– За открити канали – сечение от сто и петдесет милиметра.
Нормата при определяне сечението на каналите е в подчиненост от количеството вода преминаващо  през каналните тръби и сечението на тръбата. При голямо количество отпадна вода се поставят  тръби с по-голямо сечение и обратното, като се съобразява и с наклона на каналите. При  неспазване на тези закономерности, службата по отпушване на канали ще бъде често привиквана.