Месец: март 2012

При започване на канализационен проект, първоначално трябва да се трасират очертанията на канализацията /посоката/, която трябва да се спазва в общи линии при оразмеряване на канализационните тръби и определяне на съоръженията и точките за отпушване на канали и промивни действия. Тази предполагаема посока започва в началото на около два метра под земята и завършва до горни край на тръбата на колектора, в който ще се заусти канализационната тръба, който ще отведе отпадната вода.

От контурата на местността може да се направи извод за началната кота на канализацията и котата на заустването. От очертанията на местността, може да се изчисли и наклона на каналите, като се знаят двете коти начална и крайна, и да бъде в рамките на 14-16 %. Експериментира се с този наклон и се установява, че за откарването на тридесет литра на секунда отпадна вода за дадена канална зона ще е необходим канал с диаметър на тръбата от двеста милиметра.

Като се установи и дълбочината на полагане на тръбите, може да се изчисли и скоростта на движението на отпадната вода. Тази скорост е от значение при отпушване на канали и за промиването на утайките. Ако скоростта е постоянна за целия участък, то можем да изчислим проводимостта на отпадната вода, както и да изчислим какво дъждовно количество можем да отводним от отводняваната площ. Когато установим, че дълбочината, скоростта, отводняваната площ и определения диаметър на тръбите придават на канализацията приблизително еднаква скорост, то считаме че оразмеряването е приключило.

Казаното до тук не е напълно подробно, но след като се изчисли дебита на отпадната и дъждовната вода за канализирания район е много лесно да се определят и другите съставни елемента от канализационния проект. Подходящите диаметри на каналите, скоростта на отпадната вода са основна предпоставка за отдалечаване на процеса по отпушване на канали или неговото забавяне във времето. За определяне на скоростта на отпадната канализационна вода има достатъчно материали с тематични данни.

В недалечното минало са се използвали самовари за топла вода, може и сега в някои населени места да се употребяват, затова ние от ВиК София ще споделиме няколко думи по този въпрос.  В действителност вместо няколко спирателни крана се монтира специален кран-смесител, чрез който се постигат определени действия. Със самовара може да се получава топла вода не само за една вана с душ, но и за повече водочерпни кранове (душове, умивалници и прочие). В такъв случай обаче над всеки санитарен прибор трябва да има водочерпен кран, който се отваря при нужда. Черпената от водочерпните кранове гореща вода не се регулира от крана, през който минава студена вода, преди да влезе в самовара, а от кранове, през които водата минава, след като е излязла от самовара; затова такъв самовар се намира под напора на уличната вик мрежа и стените му трябва да бъдат по-дебели, за да издържат този напор. В този случай от самовара се черпи само гореща вода, която в смесители над санитарните прибори се смесва със студената вода от мрежата.

Ако се иска в самовара да има малък воден напор (1—2 м), а водочерпните кранове да бъдат два или повече, предвижда се казанче за прекъсване на водната струя. През средата наминалия век, този въпрос е бил актуален и ВиК София са разполагали с доста познания по тази тема.
Черпене на топла вода под напор, която да се затопля в безнапорен самовар, разположен в съседно помещение, може да се осъществи по следния начин. От мрежата за студена вода, която се намира при самовара и е под напор, се отклонява тръбно отклонение, което се вкарва в резервоара на самовара. Тук то във вид на серпентина се увива около димогарната тръба няколко пъти, а след това се извежда вън от резервоара на самовара, като се отвежда в съседно помещение, където завършва с водочерпен кран (например за кухненска мивка). При затопляне на водата в самовара се затопля и водата в напорната тръба, която може да се черпи в съседното помещение.

Температурата на черпената вода зависи от броя на обиколките на тази тръба в самовара, от температурата на студената вода и от температурата на горещата вода в самовара. Броят на обиколките на тръбата в самовара, т. е. нагрявната площ, се изчислява по начина, изложен в специален вик раздел — нагревни площи.
По този начин в съседно помещение могат да се отведат не само един, но и повече водочерпни кранове.
Описаното приспособление за получаване на топла вода под напор, в действителност е един скоростен нагревател и поради това и неговата нагрявна площ трябва да бъде сравнително доста голяма.
Водата в самовара може да се затопля и с пара или гореща вода. За целта в резервоара на самовара се монтира тръбна спирала, през която парата или горещата вода минава и се връща охладена. Който желае може да се разрови в старата литература във ВиК София и да се осведоми допълнително.

Не се допуска каналите да се полагат по-ниско от стъпките на колоните.
В ситуация разположението на клоновете се определя от следните фактори:
1) Мястото на предварително оставения на уличните канали разклонител (за отпушване на канали).
2) Местата на вертикалните клонове.
3) Местата и размерите на основите на колоните.
4) Разположението на помещенията в избата и др.
При полагане на уличните канални участъци се поставят разклонители срещу всеки парцел (обикновено срещу по-ниската точка на лицето му). Това определя местоположението на сградното канализационно отклонение, а във връзка с това до голяма степен положението и наклоните на останалите хоризонтални клонове. За малки сгради често се приема посоченото на целесъобразно решение.

При него точката на заустването в уличната канализация и дворният сифон се съединяват, като по този начин се определя главната линия, към която се присъединяват останалите — второстепенни, линии.
Когато местата на вертикалните клонове са близо около коридора на избата, през него се предвижда един клон, с който се съединяват страничните разклонения. Ако вертикалните клонове са пръснати и по периферията на сградата, най-често се предвижда един клон по главния коридор, с който по възможност перпендикулярно — по най-късия път, се съединяват останалите клонове. За да се намали общата дължина на мрежата, да се избягнат стъпките на колоните, както и да се увеличи наклонът на хоризонталните участъци, те се свързват не само перпендикулярно, но и косо.

При проектиране на мрежата в избата проектантът трябва да се съобрази с плана за основите на колоните. Често пъти групите за отпушване на канали, се натъкват на остри чупки на каналите, поради това, че проектантът, за да избегне колоните се е принудил да криви канала.
Полагането на канални участъци през помещения, които се заключват, е нежелателно. Най-добре е тези канали да се полагат в коридори, където шахтите не се затрупват с ненужни вещи, предмети или други материали, които пречат когато се налага да се извършва отпушване на канали или пък почистване на шахтата.

Когато вертикалните клонове са разположени по периферията на сградата и особено ако са само покрай едната фасада, може да се окаже по-икономично. Такова решение е подходящо и тогава, когато уличната канализация е на дълбочина, недостатъчна за закопаване на хоризонталната мрежа в избата на сградата, което налага тя да се монтира над пода, а това е доста скъпо. /5а да се сведе дължината на скъпо монтираните участъци до минимум, те се извеждат по най-късия път вън от сградата в земята и оттам в уличната канализация. В такива случаи може да се получи и по-благоприятно решение във връзка с отвеждане на дъждовните води от покривите, за които в двора се употребяват бетонни тръби вместо каменинови.

Отвеждането на дъждовни води във вертикалните клонове на канализацията за битови канални води по принцип също се избягва, тъй като при евентуално запушване на някои канални участъци дъждовната вода (която не може да се спира като водопроводната) през сифоните на по-високо разположените етажи ще нахлуе в помещенията. При такива случаи трябва аварийно отпушване на канали. В някои случаи обаче е очевидно, че опасност от запушване не може да има — например към вентилационните тръби на тоалетните, разположени в сутерените или партерите, към които няма прикрепени никакви санитарни прибори (и следователно никакви сифони), или пък към някой вертикален клон (към горния му край) има малък брой санитарни прибори със сравнително чиста отпадъчна вода.

В подобни случаи по икономически съображения може да се възприеме правилото за отвеждане на дъждовните води във вертикалните клонове на домакинската канализация. Според други теории се допуска отвеждане на дъждовните води във вертикалните клонове на домакинската канализация при отводнителна площ до 100 кв. м. На водосточната воронка в такива случаи трябва да има обезателно мрежа отгоре, за да не влизат птици да си правят гнезда и по такъв начин да запушат тръбите (в практиката за отпушване на канали има такива случаи). Ако се отводняват балкони, ложи или други площи, обитавани от хора, при съединението им с битовата канализация трябва да се предвиди сифон за спиране на каналните газове.
Според нормите у нас се допуска отвеждане на дъждовна вода във вертикални канализационни клонове от тераси и балкони с площ до 10 кв.м. Водосточните тръби, закрепени по фасадите на сградите, се изработват от поцинкована ламарина. На долния им край, където има опасност от удари, се поставят чугунени водосточни тръби с диаметър 100, 120, 150 или 200 мм и съответно дължина 1050, 1100, 1250 и 1350 мм. На долния край на водосточната тръба, особено когато водосточните тръби нямат решетки и различни отпадъци навлизат в тръбата, е добре да се предвиди водосточно кладенче, което да предпазва навлизането на утайки и тежки примеси за да се избегне отпушване на канали. Основата на водосточното кладенче, в който се събират всички отпадъци, през известно време се изважда и почиства.

Мярката за определяне на диаметъра на каналите е в действие тогава, когато се определя сечението на тръбите при разделна канализация /правилно избрания диаметър, помага да се предпазим от отпушване на канали София и периодични запушвания/. Когато се определя количеството водно потребление за дадения обект, се работи по точно определени диаграми, като се ползват данните. Когато се определя размера на тръбните канали за смесена канализация за фекални води се установява коефициент равняващ се на единица. Когато обаче става въпрос за скоростта на каналната вода за фекални води в различни райони при смесена канализация, се използват индивидуални подходи и диаграми, в съответствие с особеностите на терена, както и от уредбата за отпушване на канали и обслужване на системата. При запушена канализация – тел – 0894 837 707!

В други страни определяне на диаметъра на каналите за фекални води се изчислява като се взима една четиринайста от обема на средния очакван дневен разход на вода от един човек. На тази основа се взима коефициент доближаващ се до едно цяло и седемдесет и две, като обаче се допуска увеличение до сто пъти в случай на обилно дъждовалене и подпочвени води вливащи се в каналите на мрежата.
Трябва да се вземе предвид, че присъединяващите се подпочвени води към канализацията са с много малък дебит, при положение, че дълбочината на канализационната система е сравнително малка, до пет метра и в много редки изключения до десет метра. Този дебит е в порядъка на нула цяло и едно, до нула цяло и три, литра на секунда от един хектар площ и в изключителни случаи при голям дебит на подпочвени води и на по-дълбоко положена канализация, може да стигне нула цяло и пет литра на секунда от хектар.

От индустриалните зони идват фекални и индустриални мръсни води, които имат своя мрежа за отпушване на канали и почистване на отпадната вода преди присъединяването им към уличните канали. Понякога те са много силно замърсени и преди пречистването им не бива да се пускат в уличната канализация.

Обикновено за индустриалните зони и по точно за канализационната им мрежа, има малко полезна литература, затова трябва да се подхожда индивидуално към всеки обект, като се вземат предвид всички особености на производствената вода, химичния състав на отпадната вода и т.н. Тези зони ако е потребно трябва да имат собствени пречиствателни станции, съоръжения за отпушване на канали
и други. Проектите на действащи такива зони ако не са съобразени с екологията, трябва да се променят.

Помпите за фекални води се ползват доста често при отпушване на канали, когато не могат да се открият тръбите /няма видимост/. При такива случаи се изпомпва водата за да се открият тръбите и да се подведе уреда за отпушване на канали към запушения участък.
Помпите също се използват и за повдигане на каналните води и техните утайки при следните случаи:
– Когато каналната мрежа на отделни райони или канализационни обекти лежи по-ниско от главния събирател.
– Когато каналната мрежа на целия обект лежи по-ниско от приемателя.
– При дъждоотливници на големи реки с голяма амплитуда във височина между най-ниските и най-високите води.
– Когато каналната вода ще се използува за напояване на по-високо лежащи терени.
– При изпомпване на изгнилите утайки от първичните утаители към съоръженията за изгниване на същите.
– При изпомпване на изгнилите утайки от изгнивателните съоръжения към изсушителните полета.
– При размесването на загниващите утайки в съоръженията за изгниване на същите с пресните утайки.
– При изпомпване на активната кал от вторичните утаители към аеро танковете или на излишната кал към уплътнителите или към първичните утаители.
– При изпомпване на утаената в първичните утаители канална вода за получаване на необходимата напорна височина за разпръскването й върху биологичните тела, както и на рециркулиращата такава от вторичните утаители.
Последните пет случая се срешат при пречиствателните станции и зависят от теренните условия и разположението на различните съоръжения /в това число и за отпушване на канали/. Добре е утайките които не могат да се изпомпят, да се отстранят на безопасно място, защото са носители на зарази и съдържат вредни за организма бактерии.
Технологичният процес по повдигането на каналните води се състои от две операции:
1) Освобождаване на каналните води от съдържащите се в тях отпадъци, пречещи на работата на помпите.
2) Самото изпомпване.
Това налага помпените станции за повдигане на каналните води да имат следните основни помещения:
а) спомагателен резервоар.
б) помещение за решетката.
в) помпено помещение.
г) спомагателни помещения в зависимост от големината й.
При всички случаи помпите се употребяват от специалистите по отпушване на канали, за да се установи разположението на канализационните тръби, да се види трасето на каналите и други такива, в работния участък. Има случаи когато не може да се свърши работа именно поради тази причина, че тръбните канали са неоткриваеми и няма откъде да бръкне за да се отпуши канала.

Изследванията на района се основават чрез проучвания, оглеждания, премервания, изследвания чрез сонда, санитарни, геоложки, както точките за отпушване на канали и тяхното местоположение. На основание на тези изследвания се отразяват долу описаните сведения:
– Геодезични измервания на земната повръхност в района и околността, като се внимава за свлачища.
– Изменения в степента на подземните води, които се покачват при запушени канали. Относителния обем на водите установен чрез изследване. При недостиг на такива изследвания, подземните води могат да се установят, като се вземе приблизително нула цяло и пет до единица за литър на секунда, за десет декара терен. Равнината на подпочвените води се установява било то от действащите бунари или от пробните сонди за тази цел, пуснати до четири метра дълбочина и на разтояние от двеста до триста метра. Където обаче се предвижда станция за пречистване на отпадните води, там сондите се пускат до десет метра дълбочина /сондажите се предпазват от запушване – при нужда се извършва отпушване на отвора/.
– Обстойни геоложки изследвания на терена в района на приемателя, както и в района на канализационния участък, където има реки и други водоизточници с цел да се извърши корекция. Проучват се вероятностите за изграждане на станции за филтриране на отпадните води, със принадлежащите съоръжения, канали, преливници и т.н.
– Сборът на площа на приемателите /реки и др./ навън от населените територии, както и идващите към населеното място, с цел проверка размерите на предпазните канали. Изучаването на тези теренни особености за много важни за да се избегне неправилното отчитане на преминаващия воден обем. Съобразяване с възможностите за изграждане на съоръжения за наблюдение и отпушване на канали за целия канализационен участък.
– Пълен синтез на водния ресурс на приемателя, относно бактериално съдържание на водата идваща от канализацията, като се изследва съдържанието на кислород, замърсеност, температура, примеси и въобще пълен химико-бактериален анализ на водата на приемателя. Тези изследвание се извършват на няколко пъти през календарната година.
– Изследване на всички притоци на приемателя и на заустените канализационни мрежи, изледване на тяхната замърсеност и наличието на примеси извън допустимите норми.
– Установяване на способи за обстойно промиване и лесно отпушване на канали. От кои водни източници може да се доведе вода за тази придобивка.
– Спазване на всички норми за чистота и опазване на околната среда.