При смесената канализационна система в дъждовно време, протичащото водно количество се увеличава многократно от 80 до сто пъти и повече, както и за отвеждането му, особено в по-долните участъци са необходими канали с много големи размери. За поддръжката им и отпушването са необходими мощни машини за отпушване на канали и специални устройства за почистването. Те се използват само малко дни през годината – при големи валежи, а през другото време са почти празни и нечистите канални води протичат при неблагоприятни условия. За да се избегне това неудобство, на известни подходящи места на събирателите се предвиждат съоръжения, наречени преливници /или дъждопреливници/, през които, след като нечистите отпадъчни води бъдат неколкократно разделени, прииждащите в повече води преливат и се отвеждат по специален отливен канал в близкия приемател. Степента на разредяването зависи от допустимото замърсяване на приемателя в населеното място. Понякога може да се наложи даже в едно и също населено място за различни райони от него да се приемат различни разредявания с оглед на естеството на оттичащите се канални води и допустимата замърсимост на приемателя.
След като главния събирател излезе извън населеното място, на него се предвижда преливник, през който да прелива прииждащия в повече от два /1+1/ пъти разреден /сух/ среден денонощен отток умножен с общия коефицент на неравномерност, за да се намалят размерите на пречиствателните съоръжения. Броят и местата на преливниците се определят с оглед да се получат икономия на мрежата и възможност за устройството им според конфигурацията на терена и местоположението на приемателя. Заустването на отливните канали от преливниците в приемателите е желателно да става на такава височина, че високите води в приемателя да не подпират и задържат оттичането на прелелите през преливника канални води. Ако преливниците се задръстят ще се наложи да се почистят от екип по отпушване на канали, който отговаря за района. Тъй като нивото на високите води на повечето реки е краткотрайно, за да се получи по ниска стойност на отливните канали, препоръчва се обикновенно заустването им да става на обикновенните средни води, като при високите води същите ще остават за късо време да действуват под напор, обаче никога това не трябва да бъде в ущърб на действието на самите преливници. При едно такова заустване се дава възможност преливните канали да бъдат по къси и с по-голям наклон, а от там и с по голям профил. След преливника събирателя се оразмерява на толкова пъти колкото разредените води плюс прииждащто водно количество от прилежащата към него площ до първото следващо вливане на канална вода от друг канален клон.
Според възможностите на заустване на отливния канал и нивото на водата в приемателя могат да се явят два вида преливници:
– Съвършен преливник
– несъвършен или потопен, преливник.
При първия вид нивото на водата в отливния канал е по ниско от преливния ръб, а при втория – по високо. Там където е възможно, препоръчва се да се избягва предвиждането на потопени преливници. За изчисляването на един преливник е необходимо да се оразмерят следните части:
– височина на преливния ръб
– дължина на преливния ръб
– напречно сечение на отливния канал при установен надлъжен профил.
През периода на големи валежи, предимството на дъждоприемните канали е това, че са средство за отпушване на канали и тяхното промиване от наноса.