Етикет: на

Изплакнете и изсипете в тоалетна чиния съд с вода, като внимавате да не прелее за да видите дали ще се отпуши от налягането! Ако не се получи трябва да потърсите някой за отпушване на тоалетна или да пробвате с препарати, които аз определено не ползвам, но трябва много предпазливо да работите /ръкавици са задължителни/, защото химикалите разяждат и са опасни както за кожата така и за дрехите и пода, това е част от съвета. Друго когато сте премахнали
капака и сте видели, че водата не изтича и тоалетната е запушена, може да пробвате с тел или кука, но бъдете предпазливи да не одраскате порцелана на тоалетната. Ако не сте били в състояние да премахнете мръсотията с вашата кука. При положение че ще пробвате с химикали – ако препарата е на прах, разтворете го с хладка вода и тогава го изсипете в тоалетната, долейте вода и се оставя да реагира за една нощ а на сутринта се изплаква обилно с вода.

Вендузата е супер ефективно средство и е свързано с радикално решение, което очевидно ще искате да използвате но внимателно в противен случай можете всичко да залеете и ако преди това сте сложили препарат става опасно, ако вече сте залели, побързайте да почистите вашето помещение. Ако ароматизатора се намира в изпускателната тръба, проблема няма да се разреши докато не се извади от там, ако не се справяте извикайте някой който да извърши отпушване на тоалетна. В магазините продават специално жило за отпушване, можете и с него да пробвате, но пазете порцелана на чинията да не се нарани. Дължината на този уред за отпушване е от 3 до 10 метра, като техника се използва въртене за да влиза навътре в канала. Ако сте опитали всичко и тоалетната е останала запушена остава да пробвате да махнете /демонтирате/ чинията за да премахнете тапата на запушването. Тоалетната чиния се демонтира, като с гаечен ключ се развият болтовете които я крепят, ако обаче е хваната с цимент, нищо не можете да направите, в такава ситуация ви е необходима фирма за отпушване на тоалетна чиния, която да си свърши работата. Успех!

При започване на канализационен проект, първоначално трябва да се трасират очертанията на канализацията /посоката/, която трябва да се спазва в общи линии при оразмеряване на канализационните тръби и определяне на съоръженията и точките за отпушване на канали и промивни действия. Тази предполагаема посока започва в началото на около два метра под земята и завършва до горни край на тръбата на колектора, в който ще се заусти канализационната тръба, който ще отведе отпадната вода.

От контурата на местността може да се направи извод за началната кота на канализацията и котата на заустването. От очертанията на местността, може да се изчисли и наклона на каналите, като се знаят двете коти начална и крайна, и да бъде в рамките на 14-16 %. Експериментира се с този наклон и се установява, че за откарването на тридесет литра на секунда отпадна вода за дадена канална зона ще е необходим канал с диаметър на тръбата от двеста милиметра.

Като се установи и дълбочината на полагане на тръбите, може да се изчисли и скоростта на движението на отпадната вода. Тази скорост е от значение при отпушване на канали и за промиването на утайките. Ако скоростта е постоянна за целия участък, то можем да изчислим проводимостта на отпадната вода, както и да изчислим какво дъждовно количество можем да отводним от отводняваната площ. Когато установим, че дълбочината, скоростта, отводняваната площ и определения диаметър на тръбите придават на канализацията приблизително еднаква скорост, то считаме че оразмеряването е приключило.

Казаното до тук не е напълно подробно, но след като се изчисли дебита на отпадната и дъждовната вода за канализирания район е много лесно да се определят и другите съставни елемента от канализационния проект. Подходящите диаметри на каналите, скоростта на отпадната вода са основна предпоставка за отдалечаване на процеса по отпушване на канали или неговото забавяне във времето. За определяне на скоростта на отпадната канализационна вода има достатъчно материали с тематични данни.

Не се допуска каналите да се полагат по-ниско от стъпките на колоните.
В ситуация разположението на клоновете се определя от следните фактори:
1) Мястото на предварително оставения на уличните канали разклонител (за отпушване на канали).
2) Местата на вертикалните клонове.
3) Местата и размерите на основите на колоните.
4) Разположението на помещенията в избата и др.
При полагане на уличните канални участъци се поставят разклонители срещу всеки парцел (обикновено срещу по-ниската точка на лицето му). Това определя местоположението на сградното канализационно отклонение, а във връзка с това до голяма степен положението и наклоните на останалите хоризонтални клонове. За малки сгради често се приема посоченото на целесъобразно решение.

При него точката на заустването в уличната канализация и дворният сифон се съединяват, като по този начин се определя главната линия, към която се присъединяват останалите — второстепенни, линии.
Когато местата на вертикалните клонове са близо около коридора на избата, през него се предвижда един клон, с който се съединяват страничните разклонения. Ако вертикалните клонове са пръснати и по периферията на сградата, най-често се предвижда един клон по главния коридор, с който по възможност перпендикулярно — по най-късия път, се съединяват останалите клонове. За да се намали общата дължина на мрежата, да се избягнат стъпките на колоните, както и да се увеличи наклонът на хоризонталните участъци, те се свързват не само перпендикулярно, но и косо.

При проектиране на мрежата в избата проектантът трябва да се съобрази с плана за основите на колоните. Често пъти групите за отпушване на канали, се натъкват на остри чупки на каналите, поради това, че проектантът, за да избегне колоните се е принудил да криви канала.
Полагането на канални участъци през помещения, които се заключват, е нежелателно. Най-добре е тези канали да се полагат в коридори, където шахтите не се затрупват с ненужни вещи, предмети или други материали, които пречат когато се налага да се извършва отпушване на канали или пък почистване на шахтата.

Когато вертикалните клонове са разположени по периферията на сградата и особено ако са само покрай едната фасада, може да се окаже по-икономично. Такова решение е подходящо и тогава, когато уличната канализация е на дълбочина, недостатъчна за закопаване на хоризонталната мрежа в избата на сградата, което налага тя да се монтира над пода, а това е доста скъпо. /5а да се сведе дължината на скъпо монтираните участъци до минимум, те се извеждат по най-късия път вън от сградата в земята и оттам в уличната канализация. В такива случаи може да се получи и по-благоприятно решение във връзка с отвеждане на дъждовните води от покривите, за които в двора се употребяват бетонни тръби вместо каменинови.

Отвеждането на дъждовни води във вертикалните клонове на канализацията за битови канални води по принцип също се избягва, тъй като при евентуално запушване на някои канални участъци дъждовната вода (която не може да се спира като водопроводната) през сифоните на по-високо разположените етажи ще нахлуе в помещенията. При такива случаи трябва аварийно отпушване на канали. В някои случаи обаче е очевидно, че опасност от запушване не може да има — например към вентилационните тръби на тоалетните, разположени в сутерените или партерите, към които няма прикрепени никакви санитарни прибори (и следователно никакви сифони), или пък към някой вертикален клон (към горния му край) има малък брой санитарни прибори със сравнително чиста отпадъчна вода.

В подобни случаи по икономически съображения може да се възприеме правилото за отвеждане на дъждовните води във вертикалните клонове на домакинската канализация. Според други теории се допуска отвеждане на дъждовните води във вертикалните клонове на домакинската канализация при отводнителна площ до 100 кв. м. На водосточната воронка в такива случаи трябва да има обезателно мрежа отгоре, за да не влизат птици да си правят гнезда и по такъв начин да запушат тръбите (в практиката за отпушване на канали има такива случаи). Ако се отводняват балкони, ложи или други площи, обитавани от хора, при съединението им с битовата канализация трябва да се предвиди сифон за спиране на каналните газове.
Според нормите у нас се допуска отвеждане на дъждовна вода във вертикални канализационни клонове от тераси и балкони с площ до 10 кв.м. Водосточните тръби, закрепени по фасадите на сградите, се изработват от поцинкована ламарина. На долния им край, където има опасност от удари, се поставят чугунени водосточни тръби с диаметър 100, 120, 150 или 200 мм и съответно дължина 1050, 1100, 1250 и 1350 мм. На долния край на водосточната тръба, особено когато водосточните тръби нямат решетки и различни отпадъци навлизат в тръбата, е добре да се предвиди водосточно кладенче, което да предпазва навлизането на утайки и тежки примеси за да се избегне отпушване на канали. Основата на водосточното кладенче, в който се събират всички отпадъци, през известно време се изважда и почиства.