Трябва ли да спрете крановете на водата, когато отсъствате от дома си?
Водопроводчиците препоръчват да спрете крановете на водопровода при водомерите, ако осъствате няколко дни или сте на почивка. По време на вашето отсъствие може да възникне водопроводна авария, теч от системата или спукана мека водопроводна връзка и да наводни цялата жилищна площ особенно, ако канализацията не може да поеме дебита на водата. При такава авария в най-лошия случай може да се окаже запушен сифон на пода или запушена канализация и тогава щетите ще са по-големи, да не говориме и за сметката която ще дойде за водата. Затова нашите съвети са крановете ви да бъдат изрядни, да работят за да ги ползвате при такива ситуации, най-малкото което може да направите е да спрете кранчетата преди меките водопроводни връзки на мивките.
Каналните тръби, подовите сифони трябва да са добре почистени и да поемат количеството вода нормално и без затруднение. Изрядната и поддържана канализация ще ви спести доста главоболия и неприятности. Ако пуснете пералнята и я оставите без надзор също може да бъдете неприятно изненадани от наводнение, затова в мокрите помещения има предвидени подови сифони при такива ситуации. Поддържайте и пазете канализацията си, работещ и отпушен канал ще ви избави от непредвидими ситуации.
Размера и профила на каналните тръбисе определя от преминаващото през тях количество отпадни води, силата с която се движат и на какво разстояние от повърхността са положени. Колкото разстоянието е по-голямо и съоръженията за почистване и отпушване на канали са на по-голяма дълбочина разположени се оскъпява обекта. Профилите на каналите биват няколко вида – овални, увеличени по перпендикулярата и увеличени водоравно. В канализационните системи овалния профил на каналите е най-разпространен за тръби да Ф шестотин милиметра.
Овалния профил е полезен при непрекъснат поток на отпадните води. Съществуват няколко профила: – нормален овален профил, – профил във форма на яйце, – овален профил с вертикални пристройки и заоблени краища и овално дъно, – овален със стъпки, – многоъгълен с овални чупки и други. Като последните профили са за големи канали /колектори/. Овалните със стъпките са за по-големи сечения и по-малки наклони. Овалната част се прави с цел да има увличане на отпадната вода при малък дебит. Увеличени по перпендикуляра биват няколко вида: – във форма на яйце, – във форма на обърнато яйце, – във форма на удължено яйце, – във форма на елипса, – във форма на сплескано яйце и така нататък. Със тези форми на каналите при малки наклони и малък дебит на отпадната вода се постигат много добри скорости. Така изградената канализация с добре подбрани профили и форми на каналите се избягват затлачванията и са предпоставка за отдалечаване във времето работата по отпушване на канали или почистването им.
Изброените профили се употребяват и при двата вида канализации. Когато дебитът е малък, формите позволяват наслойките да се отмиват и да не се задържат. Най разпространен е профила във форма на яйце, но проблема е в това, че трябва да бъде положен на по-дълбоко. Водоравно удължените канали са за да могат през тях да преминават по-големи количества отпадни води при малък дебит. Подземните води също се отвеждат през канали с такава форма и при сравнително голям и постоянен дебит. Всичките форми на каналите са специално подбрани и проверени за всякакви мрежи според вида на отвежданата вода, теренните особености и по икономически съображение. Има участъци от канализацията които не се нуждаят от отпушване на канали поради това, че са с подходяща форма и с добро изпълнение.
При терени с по-големи наклони скоковете се поставят отдолу, а при равнинен терен, за да се печели наклон, по изключение скоковете могат да се оставят и отгоре. Всеки канал винаги започва от ревизионна шахта от която става инспекция и отпушване на канали. Необходимо е дъното му да се постави 5—10 см по-високо от темето на преминаващата през шахтата канална тръба.
8. Напречно разположение на каналите по улиците. Канализационните тръби се поставят обикновено по средата на улиците /пътното платно/ и винаги най-дълбоко от всички други инсталации, положени в улиците.
В улици с две пътни платна се поставят два канализационни клона. При разделната канализация тръбите за битовата вода се полагат успоредно с есен на дъждовните води, но на такава дълбочина, че да не се възпрепятствува включването на битовите води от сградите в каналите за тези води.
9. Оразмеряване на мрежата.
10. Определяне местата на съоръженията по канализационната мрежа и външния канал. Трасето на външния канал и местата на всички съоръжения се избират в зависимост от конфигурацията на терена, като се избягват по възможност силно пресечени, скалисти и мочурливи места, свличащи се терени и т.н. Те трябва да бъдат лесно достъпни за превоз на строителни материали за възможно най-икономично осъществяване на строителството и за наблюдение през време на експлоатацията.
При съединенията на два и повече канали на местата, където има хоризонтални или вертикални чупки, в началото на всеки клон, както и на местата, където се сменяват профилите на каналите, се предвиждат ревизионни шахти за измиване и отпушване на канали. В прави участъци и там, където няма горните ограничения, се поставят ревизионни шахти на 50—70 м за непроходимите и 100—150 м за проходимите канали.
Дъждоприемниците /уличните утоци/ се предвиждат в риголите на улиците, като при оразмеряването им се приема, че отвеждат 5 л/сек вода. Ако е необходимо да се промиват някои участъци от канализацията, на съответни места се предвиждат промивни резервоари.
11. Пречиствателни съоръжения.
12. Охранителни канали. Дъждовните води извън населеното място са също обект на канализацията, ако те минават извън населеното място. Те се отвеждат по най-къс път чрез охранителни канали в близки реки или долове. Изгражда се и система за отпушване на канали.
13. Корекция на реки и дерета, минаващи през населени места. Преди проектирането на канализацията на едно населено място корекцията на минаващата през него река или дере трябва да бъде извършена поне в проект в хоризонтално и във вертикално отношение. Без корекция, особено при равнинни терени, проектирането на канализацията е невъзможно.
14. Проектиране на канализационните мрежи и съоръженията към тях на населените места се разделя на две фази — идеен и работен проект.
За идейния проект се изискват: 1) ситуационен план; 2) надлъжни профили на главните събиратели. Мрежата се разработва върху ситуационен план в мащаб от 1 :1000 до 1 :2000 и с хоризонтали през 1 м, а при извънредно стръмни наклони — през 5 м. На ситуационния план се означават: уличната регулация с номерацията на кварталите; осовите кръстовища и нивелетните им коти; районите на събирателите, ограничени с цветни моливи ; проектираната канализация с посоката на оттичането й; необходимите промивни резервоари, дъждоотливници; пречиствателните съоръжения; охранителните канали; заустването на канала в приемателя и пр.
Работниците занимаващи се с отпушване на канали трябва да знаят че от фекалните води се отделят газове, като сероводород, въглероден двуокис, въглероден окис, метан, а така също и пари от бензин, бензол, керосин, които са отровни, а смесени с въздуха, дават избухливи смеси,
представляващи опасност за работниците, които работят в събирателните или ревизионни шахти и др.
Сероводородът, метанът и въгледвуокисът се образуват при гниенето на органичните утайки в каналните тръби. Горящите течности, като бензин и др., постъпват в канализацията от автомобилните гаражи и с производствените води от предприятия, използващи в производството такива вещества.
За да се предпази каналната мрежа от попадения в нея на такива вредни вещества, трябва да се следи главно за правилното функциониране на съоръженията за предварителна обработка на производствените канални води /бензиноуловители, утаители, неутрализатори/.
При работа в каналната мрежа, преди слизане в шахта или събирател, е необходимо да се провери дали няма отровни или избухливи газове. Това става чрез пускане в шахтата на специална лампа с пламък, обграден с гъста мрежа. При присъствие на вредни газове лампата угасва, а при избухливи газове се получават пращения на пламъка и специалистите по отпушване на канали и почистване на ревизионни шахти е добре да проверяват преди да влезнат. Когато се констатират такива газове, те трябва да се отстранят веднага. При отваряне на две съседни шахти по-леките газове, като метан например, лесно се отстраняват. Отстраняването им може да стане също чрез сипването в горната шахта на кофа негасена вар, залята преди това с вода, след което през шахтата се вкарва въздух чрез ръчен вентилатор. По мъчно се отстраняват тежките газове, които се наслояват над повърхността на водата. Те могат да се измучат чрез вентилатор със смукател, прикрепен към плаващ плувак. След прочистването /дегазацията/ се прави повторна проверка, за да се установи дали няма вече такива газове. Въпреки извършените прочиствания слизането в шахти или събиратели трябва да става с особенна
предпазливост. Не трябва да се внасят лампи с открит пламък, не трябва да се пали огън и да се пуши, да се употребяват акумулаторни електрически лампи с напрежение, по-голямо от 12 волта. Работниците по отпушване на канали трябва да бъдат внимателни, но също така и тези които извършват ВиК ремонти на шахти или приематели.
Количеството и съставът на производствените канални води зависят от големината на предприятието и технологията на производството. В повечето случаи те не могат да бъдат пуснати без пречистване в приемателя, но канализацията може да се запуши /извиква се бригадата за отпушване на канали и промиване/.
Разнообразието на замърсяванията, голямата концентрация и наличието на токсични (отровни) примеси в много случаи създават изключителни трудности за самостоятелно пречистване. Освен това много производства няма още достатъчно средства за да осигурят проверени начини за пречистване, а изпитаните такива често пъти са много сложни и скъпи. По тази причина в повечето случаи по-целесъобразна се явява възможността за пречистване на производствените води, като се пуснат в градската канализация, където получават разредяване, и поради голямото количество органични вещества в битовите води се улеснява биологичното им пречистване.
В някои случаи обаче пускането на производствените канални води направо в градската канализация може да утежни работата на общите пречиствателни съоръжения. За да може да бъдат пуснати в градската канализация, производствените канални води трябва да отговарят на следните изисквания:
1) Да не съдържат груби, едри примеси, които биха могли да задръстят каналната мрежа и да предизвикат отпушване на канали по неприемлив начин.
2) При смесването им с градската канална вода да не се получи активна реакция.
3) Да не съдържат токсични примеси в такива количества, че да се увеличи съдържанието на тези примеси в получената смес на двете води, а именно:
– Ако градските води се пускат направо в приемателя — да не се надвиши допустимата норма за съдържанието на такива вещества.
– Ако градските води претърпяват биологично пречистване — да не надвишат допустимите норми.
4) Да не съдържат запалителни примеси, като бензин, нефт, масла и пр., както и избухливи вещества.
5) Производствените води да се пускат равномерно, а не концентрирано изведнъж на големи количества, за да не се претоварва мрежата.
6) Методите за пречистване и отпушване на производствените канални води трябва да съответствуват на тези, които са възприети за градските канални води.
При пускането на производствените води направо в градската канализация се налага тези води да претърпят известна подготовка. Тази подготовка се състои в следното:
– Предвиждане на изравнителни резервоари, чрез които да се осигури изравняване на оттичането на каналната вода. Тези резервоари могат същевременно да служат и за утаители на оттоците от различните цехове, като се отбелязват пунктовете за отпушване на канали и промиване на системата.
– Построяване в самото производствено предприятие на съоръжения за предварително пречистване (механично или химично) на производствените води.
– Построяване на разделна канализационна мрежа, по която производствените води да се отвеждат самостоятелно до мястото на предварителното им пречистване.
За да работи ефективно една канализационна система трябва да бъде добре поддържана с навременни ремонти на каналите и ревизионните шахти. При запушване на канала, бързо да се извиква майстор по отпушване на канали който освен да отпуши канала да установи причината за запушването. През даден период от време да се наблюдава работата на канализацията като се следи за:
Състоянието на ревизионните шахти, тяхната цялост, има ли счупени пръстени или дупки в зидарията както и цялостта на тръбите и на капаците. Ако се установят каквито и да е било от изброените нередности е добре те да се отстранят своевременно и професионално от специалист по отпушване на канали и канализационна поддръжка. Хубаво е да се прегледат водосточните решетки /ако има такива/, и при нужда да се почистят или ремонтират за да не попадат в каналите пръст и предмети които ще задръстят канала. Преценката тука е на собствениците на канализационните системи да преценят кои действия могат те да извършат и за кои да потърсят професионална помощ. Стопанисването, поддържането и начина на ползване на канализацията са предпоставка за нейната добра и безаварийна работа. Безстопанствеността, безотговорността и неправилно ползване на канализацията ще доведат неизбежна до по големи проблеми, и за тяхното отстраняване ще са необходими допълнителни средства.
При възникнал проблем с каналите /а и не само тогава/, е необходима професионална помощ – техник занимаващ се с отпушване на канали и ремонт на канали. Вредни за канализацията са горещите води, нефтените продукти и производните им. Там където има сервизи, ремонтни работилници, предприятия които използват тези продукти трябва да имат изградени специални уловители които да предпазват канализацията от попадането им. При установяване на попаднали в канала нефтени продукти, трябва да се сигнализират веднага надлежните органи, дори и при отпушване на канали да се забележи. След премахването им, канализацията подлежи на промиване и почистване с по голямо количество вода. Канализацията отделя отровни газове и такива които предизвикват задух, затова трябва да се работи много внимателно и предпазливо. Когато се влиза в шахтите, особенно по-дълбоките е добре преди това да се проветри шахтата и тогава да се влиза в нея с необходимото предпазно облекло. За да се проветри по-бързо шахтата може да се отворят и двете съседни шахти.
При чести запушвания на канализацията е необходимо да се установят причините. Например: на едно и също място ли се запушва канала, с какво се е запушил, има ли счупена тръба и т.н. Предлагаме ви професионално отпушване на канали, ремонт на канали и диагностика на канализацията ви.
Какви мерки да се вземат и какво трябва да се направи?
Като превантивна и профилактична работа канализацията трябва да се поддържа регулярно за да функционира нормално (почистване на шахтите и съоръженията, регулярни промивки на канализацията, при наложителни случаи адекватно отпушване на канали, бързи и навременни ремонтни канализационни дейности). В случай на извънредна ситуация (професионални, навременни действия,
ако е необходимо, отстранете обструкцията).
При стартирането на нова канализационна мрежа е задължително да се направят проби за режима на работа на канализацията след изграждането на системата.
Какво ще се случи, ако не се направи?
Пречи на нормалната работа на каналите и е предпоставка за запушване на канализацията.
Стават по-чести аварийни ситуации (препълване на шахтите и каналите, избиване на повърхността, запушване на канализационните отвори, наводнения на мазетата и др.).
Възможно преждевременно увреждане на каналните тръби. Възможни замърсявания на околната среда и налагане на санкции от страна на контролните органи. Значително намаляване на срока на експлоатация на тръбопроводите. Нарушаване на производството и ефективна работа, докато не се отстрани аварията.
Какви са негативните последици от забавено лечение и отпушване на канали?
По време на постепенното стесняване на диаметъра на тръбите в резултат на попадане на мастни депозити на вътрешните стени на тръбите от нередовно почистване на каналите натоварването на канала, както и преминаващата фекална вода се затруднява, и в връзка с това стеснение по-едрите отпадъци запушват тръбите. Частично или почти пълно запушване на каналите спира работата на канализационната система и фекалната вода започва да дренира в основите на сградата и излиза извън каналните тръби и предизвиква наводнения и неприятна миризма. Професионално отпушения канал и добре почистена канализация са условия за без аварийна работа на системата, ако не се изхвърлят боклуци в каналите. Понякога от немарливост изхвърляме в каналите предмети, които запушват канала и могат да предизвикат непредсказуема авария.
Почистване и отпушване на канали трябва да става с модерна техника специализирана за тази цел. Опитните майстори анализират аварията и предприемат адекватни мерки за отпушването или ремонта на канализацията. Естеството на блокажите са различни и за това подхода за отпушване на канала е различен и се преценява на място от експертите в бранша, дали да стане чрез механичния способ и чрез вода под налягане.
Хидродинамично почистване на канализация – е да се използва специализирана машина, оборудвана с помпа за високо налягане на водата. Маркуч се спуска в тръбата, и вода под налягане от 160 атмосфери размива най-трудните кални наноси, отлагането на мазнини и т.н. Използването на специализирани дюзи за рязане на корени, и специален въртящ се връх позволява да се постигнат най-добри резултати, дори премахване на трудни запушвания на канализационната тръба! Хидродинамично почистване на отпадъчните води е един от най-продуктивните методи.
Проверката на дъното на изкопа става чрез така наречените „кръстове“. Над колчето над всяка шахта се поставя напречно закована на два странични кола по една дъска, горният ръб на която се поставя хоризонтално на една определена височина над дъното на канала, за да може да се гледа към дъската, поставена на същата височина от дъното на съседната шахта. Нивата на дъната на шахтите за почистване на канали се установяват предварително с нивелир. Тогава между тези две напречни дъски по изкопа се движи една летва със закована на горния й край перпендикулярно на нея дъсчица, горният ръб на която отстои от основата на летвата на същата височина, както напречните дъски над дъната на шахтите. Като гледа от едната шахта към другата, за всяка една точка от канала дъното му се изравнява, докато горните ръбове на двете напречни дъски и „кръстачката” на подвижната летва съвпаднат. Преди да се положат, тръбите се преглеждат щателно да нямат пукнатини или други дефекти. Всяка тръба, преди да се свърже, се центрира добре и се проверява наклонът й с „кръстачката”, както е описано по-горе.
Камениновите тръби се уплътняват, като 1/3 до 1/2 дълбочина от муфата се навива с катраносани кълчища, а останалата част се запълва с циментов разтвор (1 :2), или с разтопен асфалт. У нас обикновено, връзките на камениновите тръби се правят с кълчища и циментов разтвор.
Визирна дъска за проверка на дъното на канала Съединението на бетонните тръби с глъб и зъб става, като връзката се запълва с циментов разтвор (1:2) и след това наоколо се образува пръстен от циментов разтвор, широк около 10—12 см и дебел 2—4 см (за по-малките диаметри тръби се приемат по-малките размери). Практиката показва, че много пъти при отпушване на канали, запушването се оказва проникнал циментов разтвор в тръбите от снадките, а това говори за неправилна работа на работниците по канализационната система.
Муфените бетонни тръби се свързват също както камениновите с кълчища и циментов разтвор или асфалт.
Гладките цилиндрични стоманобетонни тръби се съединяват чрез специални стоманобетонни муфи.
Азбестоциментните тръби се съединяват с връзки „симплекс” и „жибо”. Чугунените муфени канализационни тръби се съединяват, както чугунените водопроводни тръби — 1/3 до 1/2 от муфата се запълва с катраносани кълчища, а останалата част с асфалтов кит или олово. Освен готовите, излети извън изкопа яйцевидни бетонни или стоманобетонни канали, такива могат да бъдат изградени и на място в самия изкоп. Изграждането им става последователно, като най-напред се изливат дъното и страничните стени (до основите на свода). Кофражът, състоящ се от отделни части, дълги по 1 м, се мести веднага щом бетонът се свърже. Мазилката на готовата долна част на канала се прави веднага след вдигането на кофража, докато бетонът е още пресен. След това се поставя кофражът за свода и се забетонира. Сводовият кофраж се състои също от отделни части, обикновено дълги по 1 м, които постепенно се изваждат с получаването на достатъчно якост на бетона и се използуват за следващата част от канала. Правилното свързване на каналните тръби ще предпази канализацията от бъдещо отпушване на канали или ремонт.
Мярката за определяне на диаметъра на каналите е в действие тогава, когато се определя сечението на тръбите при разделна канализация /правилно избрания диаметър, помага да се предпазим от отпушване на канали София и периодични запушвания/. Когато се определя количеството водно потребление за дадения обект, се работи по точно определени диаграми, като се ползват данните. Когато се определя размера на тръбните канали за смесена канализация за фекални води се установява коефициент равняващ се на единица. Когато обаче става въпрос за скоростта на каналната вода за фекални води в различни райони при смесена канализация, се използват индивидуални подходи и диаграми, в съответствие с особеностите на терена, както и от уредбата за отпушване на канали и обслужване на системата. При запушена канализация – тел – 0894 837 707!
В други страни определяне на диаметъра на каналите за фекални води се изчислява като се взима една четиринайста от обема на средния очакван дневен разход на вода от един човек. На тази основа се взима коефициент доближаващ се до едно цяло и седемдесет и две, като обаче се допуска увеличение до сто пъти в случай на обилно дъждовалене и подпочвени води вливащи се в каналите на мрежата.
Трябва да се вземе предвид, че присъединяващите се подпочвени води към канализацията са с много малък дебит, при положение, че дълбочината на канализационната система е сравнително малка, до пет метра и в много редки изключения до десет метра. Този дебит е в порядъка на нула цяло и едно, до нула цяло и три, литра на секунда от един хектар площ и в изключителни случаи при голям дебит на подпочвени води и на по-дълбоко положена канализация, може да стигне нула цяло и пет литра на секунда от хектар.
От индустриалните зони идват фекални и индустриални мръсни води, които имат своя мрежа за отпушване на канали и почистване на отпадната вода преди присъединяването им към уличните канали. Понякога те са много силно замърсени и преди пречистването им не бива да се пускат в уличната канализация.
Обикновено за индустриалните зони и по точно за канализационната им мрежа, има малко полезна литература, затова трябва да се подхожда индивидуално към всеки обект, като се вземат предвид всички особености на производствената вода, химичния състав на отпадната вода и т.н. Тези зони ако е потребно трябва да имат собствени пречиствателни станции, съоръжения за отпушване на канали
и други. Проектите на действащи такива зони ако не са съобразени с екологията, трябва да се променят.
Изследванията на района се основават чрез проучвания, оглеждания, премервания, изследвания чрез сонда, санитарни, геоложки, както точките за отпушване на канали и тяхното местоположение. На основание на тези изследвания се отразяват долу описаните сведения:
– Геодезични измервания на земната повръхност в района и околността, като се внимава за свлачища.
– Изменения в степента на подземните води, които се покачват при запушени канали. Относителния обем на водите установен чрез изследване. При недостиг на такива изследвания, подземните води могат да се установят, като се вземе приблизително нула цяло и пет до единица за литър на секунда, за десет декара терен. Равнината на подпочвените води се установява било то от действащите бунари или от пробните сонди за тази цел, пуснати до четири метра дълбочина и на разтояние от двеста до триста метра. Където обаче се предвижда станция за пречистване на отпадните води, там сондите се пускат до десет метра дълбочина /сондажите се предпазват от запушване – при нужда се извършва отпушване на отвора/.
– Обстойни геоложки изследвания на терена в района на приемателя, както и в района на канализационния участък, където има реки и други водоизточници с цел да се извърши корекция. Проучват се вероятностите за изграждане на станции за филтриране на отпадните води, със принадлежащите съоръжения, канали, преливници и т.н.
– Сборът на площа на приемателите /реки и др./ навън от населените територии, както и идващите към населеното място, с цел проверка размерите на предпазните канали. Изучаването на тези теренни особености за много важни за да се избегне неправилното отчитане на преминаващия воден обем. Съобразяване с възможностите за изграждане на съоръжения за наблюдение и отпушване на канали за целия канализационен участък.
– Пълен синтез на водния ресурс на приемателя, относно бактериално съдържание на водата идваща от канализацията, като се изследва съдържанието на кислород, замърсеност, температура, примеси и въобще пълен химико-бактериален анализ на водата на приемателя. Тези изследвание се извършват на няколко пъти през календарната година.
– Изследване на всички притоци на приемателя и на заустените канализационни мрежи, изледване на тяхната замърсеност и наличието на примеси извън допустимите норми.
– Установяване на способи за обстойно промиване и лесно отпушване на канали. От кои водни източници може да се доведе вода за тази придобивка.
– Спазване на всички норми за чистота и опазване на околната среда.