Етикет: канализация софия

Видът и диаметрите на канализационните тръби са в пропорционална зависимост от поеманата отпадна вода, скоростта на движение на водата и на каква дълбочина са тръбите. Когато дълбочината е голяма, средствата за изграждането се увеличават, тъй като и съоръженията придружаващи канализацията /преч.станции, помпени помещ., шахти за отпушване на канали и др./, също се полагат на голяма дълбочина. Трябва също да се изчисли обема на предполагаемата битово-отпадна и дъждовна вода, която канализацията ще поеме, както и наклоните които ще определят бързината с която отпадната вода преминава по каналите.

За дъждовни води тя трябва да е минимум седемдесет сантиметра на секунда да тръби с размер Ф 500 милиметра и за канали с по-големи размери, осемдесет сантиметра на секунда. Тези данни са препоръчителни, ако обаче може да се постигне по-добра скорост при по-плитък изкоп за тръбите и друг вид на профилите на тръбите, ще е по-добре от икономически съображения.
Казаното до тук важи за местности с малък наклон, под пет процента. При обаче на терени със стръмни наклони, тези споменати данни няма да могат да се изпълнят според предвижданията. Ако обаче се пренебрегнат, ще се навреди на другия процес на отпадната вода а именно гниенето на отпадъците, като се създаде по-голяма проветривост на каналите отколкото е необходимо.

Този процес на загниване на отпадъците в канализацията най-добре се усеща от органите по отпушване на канали, когато по-необходимост влизат в канализационните шахти. Разчетени са определени данни за отпадните води /за техния обем/ преминаващ през каналите, които са най-подходящи при избора на диаметър и форма за тръбните канали. Когато едно населено място е с различни наклони на терена /стръмни, равни,пресечени местности и т.н./, нормите за изчисляване на тръбните участъци на канализацията за дъждовни и битови води, са различни.

Когато обаче дадено селище има еднакви теренни условия и се работи по една норма за дъждовна и отпадна вода, или всеки район има свой самостоятелен колектор, то тогава нормите са от един тип на изчисление. В случай, че не се подходи по-този начин, наслояванията, затлачванията и запушванията на канализацията, както и редовно отпушване на канали, ще се извършва през определени периоди от време.

Предвид местоположението на канализацията, тя се дели на улична, сградова, вътрешно дворна и през комплексна. Канализацията има различни стопани които се грижат за нейното поддържане и стопанисване. Уличната се поддържа и стопанисва от вик дружеството /различно за населеното място/, като за тяхна сметка са всички ремонти и отпушване на канали до първа ревизионна шахта в имота. От там нататък всички възникнали проблеми свързани с каналите се решават от собствениците или ползвателите на имотите. За всеки спорен въпрос има издадена наредба на МРРБ, която регулира тази тематика.

Улични канали – те събират фекалната вода от отделните имоти чрез канална мрежа в по-голям канализационен колектор като ги отвеждат до причиствателна станция или река, море и др. Уличната мрежа се състои от канални тръби с различен диаметър в зависимост от това, какво количество фекална вода поемат, като размера се увеличава с увеличаване на количеството приета вода. Съществува нормативна база по която се изчисляват диаметрите на каналните тръби. Както се спомена по-горе тази част от канализацията се стопанисва от дружеството което извършва  отпушване на канали и почистване на каналните шахти. Добре изградената улична канализация трябва да дава възможност на лесна поддръжка и удобна инспекция във всяко едно отношение за да функционира без аварии.

Канализацията в сградата е сградната мрежа която приема фекалната вода от отделните домакинства, помещения /Жилищни и не жилищни/ и ги отвежда към уличната мрежа. По размери на тръбите те са по-малки до Ф 150 мм /но пак зависи от консуматорите/, ако обаче се наложи отпушване на канали в този участък на канализацията, то е изцяло за сметка на потребителите. Какво е характерно за тази част от мрежата – трябва да има ревизионни шахти в подземната част и ревизионни отвори в надземната, от които да се извършва инспекция на каналите при нужда. Вертикалните щрангове трябва да бъдат изведени на покривната част на сградата за вентилация на каналите в противен случай, това ще доведе до вакуум който ще измуква водата от сифоните и ще нахлува миризма на канал в помещенията. Добре би било ако вертикалният щранг няма чупки в надземната част, тъй като при попадането на тежък предмет, ще счупи тръбата.

Вътрешно дворна канализация – това е онази част, която събира дъждовните води от двора, като ги отвежда или към уличната мрежа или към сградната канализация. В нея се изграждат и отточни решетки които да задържат пясъка и калта /а и не само тях/, и тогава чистата вода да преминава в каналите. Ако един път или два пъти годишно тези решетки се почистват, тогава няма да има отпушване на канали и ще се спестят средства. Ако обаче те не се почистват може да са стигне и до ремонт на каналите. По добре е ако тази част на канализацията е отделена от сградната.

През комплексната или квартална канализация е тази която събира водата от отделните комплекси или райони на населените места и ги отвежда до пречиствателната станция. Изградена е от големи канализационни колектори при които поддръжката се състои в това да се почистват редовно, при тях запушването е рядко /предвид големината/, но ако се наложи се използват камионите за отпушване на канали с вода под налягане.

Фирмата ни предлага отговорно и съвестно отпушване на канали София за фирми и частни клиенти. В тази статия ще ви запознаем с основни причини, поради които канализацията е обект на запушване.

За правилните експлоатация и поддържане на канализационната мрежа от голямо значение е правилното й проектиране и изпълнение. Първото условие може да се смята за изпълнено още при одобрение на проекта, а за второто от особено значение е контрола на съответните органи. Трябва да се следи от тази служба за правилното изпълнение на работите съгласно одобрения проект, а именно:
– Правилно трасиране на мрежата.
– Спазване на проектните квоти.
– Качество на строителните материали.
– Правилно полагане, изпитване и засипване на каналните клонове.
– Добро изпълнение на разните съоръжения, замазки, фугировки, снадки на муфите и др.

При спазване на горните изисквания отпушване на канали ще бъде рядко явление. Но трябва да отбележим, че преди пускане в експлоатация на каналната мрежа трябва да се отстранят всички евентуално допуснати дефекти.

Следващия проблем идва от самата експлоатация, тъй като дори и правилно изградената канализационна мрежа, няма да устои, да не се запуши предвид обстоятелството, че канализацията е мястото, където изхвърляме всякакви предмети и отпадъци, които неизбежно ще задръстят канала. Попадането на твърди предмети в канала или на строителни смеси като цимент, теракол, бетон и прочие може да провалят опитите на майсторите по отпушване на канали, което значи ремонт на канализацията и отделяне на повече средства.

Предлагаме ви някои мерки за правилна експлоатация на каналната мрежа:
– Контрол за правилното използване на канализацията.
– Поддържане на правилното функциониране на мрежата: промиване и прочистване, както и отпушване на канали, да става от майстори професионалисти.
– Навременни ремонти на канализацията и бързо отстраняване на евентуални аварии.
– Преглеждане на ревизионните шахти: при нужда, ремонт и почистване.

На следващо място е неправилно изградената канализационна мрежа или участък от нея. Това са недостатъчен наклон или обратен наклон /денивелация/, неправилни връзки на тръбите, свързване на канализационните клонове с неподходящ ъгъл. При установяване денивелация на каналите, трябва да се замери участъка и да се установи възможно ли е да се възтанови канализацията с подходящ наклон. Фирмата ни извършва професионално отпушване на канали в София, както и ремонт на канали. Надяваме се че, сме ви били полезни.

При смесената канализационна система в дъждовно време, протичащото водно количество се увеличава многократно от 80 до сто пъти и повече, както и за отвеждането му, особено в по-долните участъци са необходими канали с много големи размери. За поддръжката им и отпушването са необходими мощни машини за отпушване на канали и специални устройства за почистването. Те се използват само малко дни през годината – при големи валежи, а през другото време са почти празни и нечистите канални води протичат при неблагоприятни условия. За да се избегне това неудобство, на известни подходящи места на събирателите се предвиждат съоръжения, наречени преливници /или дъждопреливници/, през които, след като нечистите отпадъчни води бъдат неколкократно разделени, прииждащите в повече води преливат и се отвеждат по специален отливен канал в близкия приемател. Степента на разредяването зависи от допустимото замърсяване на приемателя в населеното място. Понякога може да се наложи даже в едно и също населено място за различни райони от него да се приемат различни разредявания с оглед на естеството на оттичащите се канални води и допустимата замърсимост на приемателя.

След като главния събирател излезе извън населеното място, на него се предвижда преливник, през който да прелива прииждащия в повече от два /1+1/ пъти разреден /сух/ среден денонощен отток умножен с общия коефицент на неравномерност, за да се намалят размерите на пречиствателните съоръжения. Броят и местата на преливниците се определят с оглед да се получат икономия на мрежата и възможност за устройството им според конфигурацията на терена и местоположението на приемателя. Заустването на отливните канали от преливниците в приемателите е желателно да става на такава височина, че високите води в приемателя да не подпират и задържат оттичането на прелелите през преливника канални води. Ако преливниците се задръстят ще се наложи да се почистят от екип по отпушване на канали, който отговаря за района. Тъй като нивото на високите води на повечето реки е краткотрайно, за да се получи по ниска стойност на отливните канали, препоръчва се обикновенно заустването им да става на обикновенните средни води, като при високите води същите ще остават за късо време да действуват под напор, обаче никога това не трябва да бъде в ущърб на действието на самите преливници. При едно такова заустване се дава възможност преливните канали да бъдат по къси и с по-голям наклон, а от там и с по голям профил. След преливника събирателя се оразмерява на толкова пъти колкото разредените води плюс прииждащто водно количество от прилежащата към него площ до първото следващо вливане на канална вода от друг канален клон.

Според възможностите на заустване на отливния канал и нивото на водата в приемателя могат да се явят два вида преливници:
– Съвършен преливник
– несъвършен или потопен, преливник.
При първия вид нивото на водата в отливния канал е по ниско от преливния ръб, а при втория – по високо. Там където е възможно, препоръчва се да се избягва предвиждането на потопени преливници. За изчисляването на един преливник е необходимо да се оразмерят следните части:
– височина на преливния ръб
– дължина на преливния ръб
– напречно сечение на отливния канал при установен надлъжен профил.
През периода на големи валежи, предимството на дъждоприемните канали е това, че са средство за отпушване на канали и тяхното промиване от наноса.

Събирателните шахти за отпадни канализационни води се употребяват за да регулират нивото на фекалната вода, когато количеството е завишено. Тези шахти поемат част от водата и я задържат до спадане на дебита в каналите, и го пускат след това отново в канализацията. Тези шахти се поддържат винаги чисти от персонала по отпушване на канали, като се следи периодически работата им. При различните условия на каналната мрежа, може да се инсталират помпи, които при повишаване на нивото на водата да я изпомпват и отвеждат в подсигурителните шахти.

Тези шахти са в полза когато дебита на отпадната вода за денонощие не надхвърля десет хиляди кубика. При по-голям дебит на фекалната вода, вместо изравнителни шахти се ползват големите колектори които играят ролята на изравнители в канализационната система. В такива случаи този тип шахти не са необходими и не се изграждат нито се предвиждат. Тези шахти които служат като резервоари, са с такъв обем, който да може да поеме придошлата отпадна /дъждовна/ вода, да я задържи за необходимото време и след това да я върне обратно. Поддръжката на инсталацията и шахтите се извършва както казахме от колектива по отпушване на канали, която наблюдава работата на мрежата.

През коя част от денонощието, дебита в каналите се увеличава, няма изследвания, но се предполага че вечерните часове и по-малко сутрешните, повишават нивото на отпадните води за битовите потребители, а за промишлените зони това не може да се каже, тъй като повишението на нивото е свързано с потреблението на вода според производствените мощности. Потреблението на чистата вода е фактор, който може да даде информация за отпадните води, както и отводняваната дъждовна площ.

При определяне вместимостта на шахтата, се съобразяваме с някои особености:
– Времетраенето на отпадната вода в нея трябва да е кратковременно, така че да не се получава утаяване, и избягване на процес на гниене на отпадъците.
– Вместимостта на шахтата да бъде в съотношение с водния дебит за времето на протичане равно на шест минути.
– Когато в мрежата има монтирани и помпи те трябва да са съобразени с горе-посоченото време, за включването им.
– Помпите да са в синхрон, и да поддържат определено ниво, която да предпазват шахтите от препълване и преливане.
Много е важно и групата по поддръжката да са запознати с действието на тези съоръжение и да имат под ръка необходимата апаратура за отпушване на канали и ремонт на помпите.

За да се пристъпи към проектиране на една канализация и да се вземат мерки за безаварийно  отпушване на канализации, трябва да са налице някои планове и събрани известни данни и такива  от полски проучвания, въз основа на които ще се извърши проектирането, /има много ВиК фирми в София, която се занимават с отпушване на канали и може да ви свърши работа по темата/. Тези необходими планове и данни са следните:

1. Исторически очерк на обекта и развой на сегашното състояние на канализацията му.
2. Регулационен план в мярка 1 :1000 до 1 :5000.
3. Нивелетен план в мярка 1 :1000 или 1 :2000, включващ и бъдещото разширение. Планът да е с  хоризонтални канали през 1 м, а при много стръмен терен — през 5 м.
4. Дългосрочни метеорологични наблюдения за падналите дъждове, температурите и ветровете със  съответни диаграми.  За дъждовете особено са важни данните за краткотрайните интензивни такива  с времетраене 5, 10, 15, 20, 30 минути и честота от 1 до 2 години.
5. Статистически данни за прираста на населението. Броят на населението се определя за период  от 25 до 30 години, за който период се разчита и канализационната мрежа и каналите /отпушване,  промиване/.
6. Гъстота на населението по квартали.
7. Перспективен брой на добитъка.
8. Сегашно и перспективно развитие на промишлеността.
9. Средно процентно застрояване на кварталите, посочени по райони с приблизително еднакво  застрояване.
10. Процент на площта, заемана от улиците, площадите и зелените площи, спрямо общата площ,  заемана от населеното място.
11. Означение върху план /в подходящ мащаб/ на вида на уличното настилане /шосеровка, паваж,  канали и др./, като е взето предвид и перспективното предвиждане в това отношение.
12. Описание на водоснабдяването на населеното място. Ако такова няма извършено напълно, трябва  да се установи какво водно количество би било необходимо за едно пълно модерно водоснабдяване,  както и денонощната и часовата неравномерност на консумацията.
13. Означение на местонахождението на построените или в проект промишлени заведения, бани,  перални и други обществени сгради с данни /количества и качества/ за отпадъчните им канални  води и местата от които се отпушва канала. Важно е да се даде не само изразходваното водно  количество в денонощието, но и начинът на изразходването, т.е. върховете на консумацията,  часовата неравномерност.
14. Заболяемост и смъртност на населението на канализуемия обект, както и на съседните му  населени места. Посочване на нездравословните райони.
15. Данни за разположението на съседни населени места по протежение на приемателя след  евентуалното заустване на общия събирател /месторазположение, отдалеченост, големина, отпушване  на канали и др./.
16. Данни за разположението, конфигурацията на терена, вида и площта на полските имоти под  населеното място; това с оглед на евентуалното им използуване за напояване с канални води.
17. Данни за водните течения при заустване в езеро или море.
18. Перспективно развитие на населеното място в стопанско отношение /промишленост, земеделие и  пр./.